През 2010 бяхме свидетели на завръщането на Мерцедес в света на Формула 1.
Немците закупиха частният тим на Браун още в края на сезон 2009, като първа пилотска двойка на гигантите от Щутгард бяха Нико Розберг (каращ дотогава с екипа на Уилиамс), както и седемкратният световен шампион и легенда на спорта Михаел Шумахер.
Историята на сребърните стрели тръгва още от предвоенната ера в периода 1935-1939, когато моторспорт състезанията са били базирани основно в Европа и наричани "Европейски Шампионат".
За този период отбора на "Сребърните Стрели" успява да запише 16 успеха от общо 23 надпревари, като записват още 21 подиума. Пилоти на отбора тогава са имена като Рудолф Каракиола (който печели 10 победи), Луиджи Фагиоли, както и Херман Ланг.
Най - успешна от колите на тима през тези 5 сезона е именно W25A, която се отличава с 5 победи от 7 състезания в Европейските надпревари.
Първият предстой на отбора в тогава новосъздаденият шампионат Формула 1 е през периода 1954 - 1955, като състезващият се под името "Даймлер - Бенц" отбор печели пилотските титли в 2 поредни сезона, благодарение на доминатора в тази ера Хуан Мануел Фанджо. Аржентинецът печели с болида W196 общо 8 състезания, а едно единствено в този период пък взима съотборникът му Стърлинг Мос в ГП на Великобритания.
През 1954 тима има 3 пилоти в топ 7, а през 1955 Фанджо и Мос завършват 1-2 в генералното класиране. Болида W196 печели в 9 от 12-те случая в които участва в състезания в този период, а Мерцедес както много други тимове не участват в надпревари като Инди 500. Отделно тима записва общо 17 подиума в този кратък период, а 10 са дело на Фанджо.
Когато обаче отбора доминира във Формула 1, в Льо Ман се случва една от най - тъжните и черни трагедии в моторспорта, именно с участие на прототип на сребърните стрели, при който загиват над 80 души, а още десетки са ранени. Това кара отбора да преосмили стратегията си в моторните спортове и да се оттегли за неопределено време.
Завръщането на Мерцедес в спорта се случва през 1994-та година заедно с тима на Заубер като доставчик на двигатели, а през 1995-та немският производител сключва договор с отбора на МакЛарън.
Първите 4 сезона не са белязани от множество успехи, като първите победи идват през сезон 1997, дело на Дейвид Култард в ГП на Португалия и Мика Хакинен в последното състезание за сезона на пистата Херес.
Сезон 1998 се превръща в шампионски за МакЛарън като отбор и Мерцедес като доставчик на двигатели, печелейки успех за пръв път от 1955-та насам във Формула 1, а Мика Хакинен триумфира в пилотският шампионат. Следващите три сезона са белязани с успехи, като МакЛарън записват три поредни втори места при конструкторите, а Мика Хакинен втора титла при пилотите през 1999-та.
За този период Мерцедес се утвърждава като най - мощният двигател на грида, но чести проблеми през 2002, 2003 и 2004 лишават отбора и Кими Райконен от шансове за титла, като през 2004 отбора успява да спечели една едничка победа в ГП на Белгия, но завършва едва пети при отборното класиране.
2005 е период на ренесанс, като битката между Макларън и Рено е изключително оспорвана, но проблемите в агрегатите пак се показват, а това, както и няколко други проблема с болида на МакЛарън костват титлата на Кими Райконен в края на годината, сезон който е последван от нулев за МакЛарън и Мерцедес откъм успехи.
2007 и 2008 са силни за партньорите, но скандала с копираните данни от Ферари разклаща сериозно доверието на щутгардци към Макларън. Въпреки това през 2008 Люис Хамилтън печели първата си титла в спорта, а МакЛарън не успяват да спечелят конструкторската титла, но отчасти и поради непостоянните резултати на Хейки Ковалайнен.
От 2009 Мерцедес започват да задвижват по 3 отбора в спорта, като тогава освен МакЛарън, като клиенти на немския концерн са Форс Индия и Браун ГП, които взимат двете титли в шампионата, оставайки засега единственият отбор със 100% успеваемост във Формула 1.
По - късно през същата година Мерцедес купуват Браун ГП и го преименуват на Мерцедес, а следващите 3 сезона са такива на престуктуриране и прогрес с една цел - доминация в наближаващата турбо ера. Михаел Шумахер и Нико Розберг се представят нелошо в първият сезон ан тима обратно в спорта, но си личи липсата на скорост и трудната работа с гумите за сребърните стрели.
През 2012 се появяват първите признаци на сериозен прогрес, като отбора записва първа редица в квафикацията за ГП на Китай. Шумахер получава повреда, но Розберг печели състезанието по категоричен начин. Въпреки това непостоянството на Мерцедес ги нарежда на пета позиция в генералното класиране.
Сезон 2013 отбелязва скок в представянето на сребърните стрели, а привличането на Люис Хамилтън в отбора на мястото на Михаел Шумахер донася нужната скорост и резултати, а те са налице - 3 победи, множество полпозишъни и 2-ро място в генералното класиране при отборите.
С настъпването на турбо ерата започва и доминацията на Мерцеес, а плана на Тото Волф, Рос Браун и Ники Лауда се осъществява 4 поредни години с успехи при пилотите и конструкторите. 63 победи, 4 пилотски и 4 конструкторски титли, 3 дело на Люис Хамилтън и 1 на Нико Розберг.
Как ще продължи историята на Мерцедес предстои да видим, но засега тима има 50% успеваемост при конструкторски титли, 60% при пилотски, както и 44.6% на успехи.
Немците закупиха частният тим на Браун още в края на сезон 2009, като първа пилотска двойка на гигантите от Щутгард бяха Нико Розберг (каращ дотогава с екипа на Уилиамс), както и седемкратният световен шампион и легенда на спорта Михаел Шумахер.
Историята на сребърните стрели тръгва още от предвоенната ера в периода 1935-1939, когато моторспорт състезанията са били базирани основно в Европа и наричани "Европейски Шампионат".
За този период отбора на "Сребърните Стрели" успява да запише 16 успеха от общо 23 надпревари, като записват още 21 подиума. Пилоти на отбора тогава са имена като Рудолф Каракиола (който печели 10 победи), Луиджи Фагиоли, както и Херман Ланг.
Най - успешна от колите на тима през тези 5 сезона е именно W25A, която се отличава с 5 победи от 7 състезания в Европейските надпревари.
Първият предстой на отбора в тогава новосъздаденият шампионат Формула 1 е през периода 1954 - 1955, като състезващият се под името "Даймлер - Бенц" отбор печели пилотските титли в 2 поредни сезона, благодарение на доминатора в тази ера Хуан Мануел Фанджо. Аржентинецът печели с болида W196 общо 8 състезания, а едно единствено в този период пък взима съотборникът му Стърлинг Мос в ГП на Великобритания.
През 1954 тима има 3 пилоти в топ 7, а през 1955 Фанджо и Мос завършват 1-2 в генералното класиране. Болида W196 печели в 9 от 12-те случая в които участва в състезания в този период, а Мерцедес както много други тимове не участват в надпревари като Инди 500. Отделно тима записва общо 17 подиума в този кратък период, а 10 са дело на Фанджо.
Когато обаче отбора доминира във Формула 1, в Льо Ман се случва една от най - тъжните и черни трагедии в моторспорта, именно с участие на прототип на сребърните стрели, при който загиват над 80 души, а още десетки са ранени. Това кара отбора да преосмили стратегията си в моторните спортове и да се оттегли за неопределено време.
Завръщането на Мерцедес в спорта се случва през 1994-та година заедно с тима на Заубер като доставчик на двигатели, а през 1995-та немският производител сключва договор с отбора на МакЛарън.
Първите 4 сезона не са белязани от множество успехи, като първите победи идват през сезон 1997, дело на Дейвид Култард в ГП на Португалия и Мика Хакинен в последното състезание за сезона на пистата Херес.
Сезон 1998 се превръща в шампионски за МакЛарън като отбор и Мерцедес като доставчик на двигатели, печелейки успех за пръв път от 1955-та насам във Формула 1, а Мика Хакинен триумфира в пилотският шампионат. Следващите три сезона са белязани с успехи, като МакЛарън записват три поредни втори места при конструкторите, а Мика Хакинен втора титла при пилотите през 1999-та.
За този период Мерцедес се утвърждава като най - мощният двигател на грида, но чести проблеми през 2002, 2003 и 2004 лишават отбора и Кими Райконен от шансове за титла, като през 2004 отбора успява да спечели една едничка победа в ГП на Белгия, но завършва едва пети при отборното класиране.
2005 е период на ренесанс, като битката между Макларън и Рено е изключително оспорвана, но проблемите в агрегатите пак се показват, а това, както и няколко други проблема с болида на МакЛарън костват титлата на Кими Райконен в края на годината, сезон който е последван от нулев за МакЛарън и Мерцедес откъм успехи.
2007 и 2008 са силни за партньорите, но скандала с копираните данни от Ферари разклаща сериозно доверието на щутгардци към Макларън. Въпреки това през 2008 Люис Хамилтън печели първата си титла в спорта, а МакЛарън не успяват да спечелят конструкторската титла, но отчасти и поради непостоянните резултати на Хейки Ковалайнен.
От 2009 Мерцедес започват да задвижват по 3 отбора в спорта, като тогава освен МакЛарън, като клиенти на немския концерн са Форс Индия и Браун ГП, които взимат двете титли в шампионата, оставайки засега единственият отбор със 100% успеваемост във Формула 1.
По - късно през същата година Мерцедес купуват Браун ГП и го преименуват на Мерцедес, а следващите 3 сезона са такива на престуктуриране и прогрес с една цел - доминация в наближаващата турбо ера. Михаел Шумахер и Нико Розберг се представят нелошо в първият сезон ан тима обратно в спорта, но си личи липсата на скорост и трудната работа с гумите за сребърните стрели.
През 2012 се появяват първите признаци на сериозен прогрес, като отбора записва първа редица в квафикацията за ГП на Китай. Шумахер получава повреда, но Розберг печели състезанието по категоричен начин. Въпреки това непостоянството на Мерцедес ги нарежда на пета позиция в генералното класиране.
Сезон 2013 отбелязва скок в представянето на сребърните стрели, а привличането на Люис Хамилтън в отбора на мястото на Михаел Шумахер донася нужната скорост и резултати, а те са налице - 3 победи, множество полпозишъни и 2-ро място в генералното класиране при отборите.
С настъпването на турбо ерата започва и доминацията на Мерцеес, а плана на Тото Волф, Рос Браун и Ники Лауда се осъществява 4 поредни години с успехи при пилотите и конструкторите. 63 победи, 4 пилотски и 4 конструкторски титли, 3 дело на Люис Хамилтън и 1 на Нико Розберг.
Как ще продължи историята на Мерцедес предстои да видим, но засега тима има 50% успеваемост при конструкторски титли, 60% при пилотски, както и 44.6% на успехи.
Comments
Post a Comment