Лотус Гранд при - Историята на една британска страст за скорост

Всичко започва пред далечната 1952-ра година в Лондонското предградие "Хорнси", Великобритания, когато Колин Чапман основава Лотус Енжиниъринг Лимитед. Първите стъпки на Лотус в света на моторспорта са с колите Марк 6 и Марк 8 - шасита създадени за спортни надпревари.
През 1954-та Тийм Лотус е разделен от Лотус Еннжиниъринг, а началото на аферата с надпреварите с отворени кокпити започва през 1957-ма с включването на тима в сериите Формула 2. Първият болид на Лотус е 11-ката, като голяма част от болидите във Формула 2 са именно с шасита Лотус-11.

Въпросната участва и в 24-те часа на Льо Ман, като тима завършва на шесто място в общото класиране, 47 тура зад победителите от Екюри Екосе с Jaguar D-type. Още 2 коли на Лотус участват в надпреварата, но едната 11-ка отпада на 21-ят час поради проблеми с двигателя, а другата в 10-ят час поради инцидент.

През 1958-ма се появява и Лотус 12 - ревизирана, по - агресивна аеродинамично и с открити гуми версия на 11-ката. Клиф Алисън печели надпреварата в клас Ф2 на Силвърстоун, побеждавайки Стюарт Люис-Еванс и неговият Куупър.
Дебюта на тима във Формула 1 е през същата година с болида Лотус 12 първоначално, а после и с версията Лотус 16. Единственото класиране в точките на задвижваната с Клаймъкс двигател машина е в ГП на Белгия на пистата Спа Франкоршамп (в 14-километровата ѝ версия) е 4-то място дело на Клиф Алисън.

Година по - късно с Лотус 16 отбора постига 2 влизания в точките: 4-то място в гп на Холандия и 5-то място в надпреварата в Холандия, дело на Инес Ърланд.

През 1960-та тима дебютира Лотус 18, с която отбора постига 5 подиума, 3 на Ърланд и по 1 на Джим Кларк и Джон Съртийс, както и още няколко класирания в точките, като британците завършват на втора позиция в генералното класиране при конструкторите.
 
Инес Ърланд постига първата победа за тима година по - късно, в Уоткинс Глен, спечелена с болида Лотус 21, отново задвижван от 4-цилиндровият Клаймъкс, а отбора завършва втори в конструкторското класиране, резултат който е повторен и през 1962-ра година.

Лотус 25, който е представен през 1962-ра и постига 3 успеха (Белгия, Великобритания и САЩ) дело на Джим Кларк е доразработен и изкарва и целият сезон 1963, когато британската комбинация Кларк-Лотус печели 7 победи и 9 подиума в 10 надпревари, а с това и пилотската и конструкторска титли.
Година по - късно 25-цата изкарва първата половина на сезона и Кларк печели още 3 успеха, но наследилата я Лотус 33 се оказва разочароваща и тима завършва на едва трета позиция при конструкторите и пилотите.

1965-та и развитите 33 и 25 отново доминират в спорта, като Кларк печели 6 победи, 5 от които с 33, а един (ГП на Франция) с 25. Резултатът е титлите при пилотите и конструкторите - 2-ри за Кларк и Лотус респективно.

Сезон 1966 не е от най - добрите за Лотус, като британците са далеч от обичайната скорост и резултати, постигайки 1 успех с Лотус 43 в ГП на САЩ, но въпреки това се класират на 5-та позиция в конструкторският шампионат.
 
1967-ма е година на преход за Лотус, като през този сезон са използвани цели 5 различни спецификации - 33, 43, 48 и 49, най - успешен от които е последният, постигнал 4 успеха и довел британците отново до 2-ро място при конструкторите и 3-то при пилотите.

Следващите 3 сезона донасят още 2 пилотски и конструкторски титли за Лотус (1968 и 1970), както и трето място в конструкторската битка през 1969-та, и четвърто при пилотите в същия сезон. Най - използваните шасита в този период са именно Лотус 49, но версия B, а през 70-та - 72 & 72C.
1971 е нулев сезон за британците, като Емерсон Фитипалди взима 3 подиума с болида 72D, а Рене Висел добавя още няколко класирания в точките за 5-то място при конструкторите.

Развитието на болида 72 през 1972-ра и 1973 носи две поредни титли при конструкторите за британският тим, както и пилотска за Емерсон Фитипалди през 1972.

През следващите 2 сезона Лотус продължават да разчитат на вечно развиващият се 72, както и на 76, но последният се оказва твърде ненадежден и след 74-та година британците предпочитат използването на E и F Версия на 72-ката.
Следващата еволюция при болидите на Лотус е 77, която има до името си само 1 спечелена победа, тази на Марио Андрети в ГП на Япония в края на сезон 1976.

Доста проблеми и честите отпадания на 77-цата обаче довеждат до използването и само през 1976 и преминаването към подобреният 78 през следващият сезон. Този ход довежда и второ място в конструкторската класация за британците, като те печелят 5 успеха и общо 62 точки през сезона.
1978-ма е последната запомняща се за Лотус, сезон в който се използват болидите 78 и 79, които разделят общо 8 успеха (2 за 78-цата, както и 6 за наследника ѝ - 79) и последните титли в историята на този славен конструктор, а последният пилот шампион за тима е именно Марио Андрети, който постига 7 от общо 8-те победи на тима.

Следват 3 години тишина от Лотус като дори подиумите са рядкост, а нова победа е постигната през 1982-ра дело на Елио Де Анджелис в надпреварата за ГП на Австрия с болида Лотус 91, шаси което е представено по средата на сезон 1982.
Следващи успехи обаче не последват, а първият такъв за британската марка идва 3 години по - късно в ръцете на Аертон Сена по време на дъждовното ГП на Португалия. Следващият състезателен уикенд пък Де Анджелис триумфира в ГП на Сан Марино. В същият сезон следва и нова победа, отново от Сена но в ГП на Белгия и въпреки тези 3 успеха Лотус остава четвърти в конструкторското класиране.

Бразилецът остава в Лотус за още 2 сезона, като записва нови 4 успеха за този период (2 с болида 98Т и 2 с шасито 99Т), като този в ГП на Детройт ще се окаже последният такъв за тима.
След двата поредни сезона в топ 3, Лотус започва да изпитва финансови затруднения, а колата не върви, както в предишните сезони. Това е най - видно през 1990-та и 1991-ва, когато 102 и неговата В версия успяват да запишат едва по 3 точки на сезон, резултат който изравнява най - дебютният им сезон в спорта по брой на точки.

През 1992-ра Мика Хакинен и Джони Хърбърт печелят 13 точки за тима, с 10 повече от миналият, но основно благодарение на новото шаси 107, което е представено след петата надпревара на сезона, а сезон по - късно Б версията на 107 докарва 12 пункта за тима с Хърбърт и Занарди зад волана.
Последният сезон на тима в спорта е трагичен, като те не успяват да запишат нито 1 точка, а най - доброто класиране е 7-мо място на Джони Хърбърт в 3 надпревари. Така безславно е записана последната глава на един романтичен британски отбор с голяма история в спорта и множество успехи. Някак тъжно и същевременно незаслужено за отбор от такъв ранг.
Можем да споменем и опита за завръщатнето на този тим от Тони Фернандез през 2010-та, както и диспута между тях и Лотус-Рено за името на този исторически отбор, но освен двете победи на Кими Райконен и двата силни сезона през 2012 и 2013 няма както да споменем особенно за тази страница от историята на спорта.
По - добре е да запомним отбора със седемте му титли при конструкторите, 6 при пилотите, 491 старта, 74 победи и 102 пола, заедно с 65 най - бързи обиколки.