Скудерия Ферари - Формула 1 по италиански

Каквото и да кажем за Скудерия Ферари, успехите и историята им в спорта, никога няма да е достатъчно за да уковечи постигнатото от кончетата, както и тяхното значение за спорта наречен Формула 1. Това е отбор, който за 68 години в спорта държи 20 от рекордите на Формула 1, някои от които надали ще бъдат надминати.
Сред тези рекорди са най - много конструкторски титли (16), най - много пилотски титли (15), най - много участия в състезания от Формула 1 (963), най - много стартирани (961), най - много победи (232), най - много подиуми (737), най - много двойни победи (82), най - много полове (218), най - много конструкторски точки (7,517.5), най - много пилотски точки (8,419.27), най - много бързи обиколки (246), както и най - много поредни сезони с поне по 1 победа (20, в периода 1994 - 2013).

Освен това, Скудерията има 9 световни шампиони, от които 3-ма са с по повече от 1 титла (Аскари - 2 , Лауда - 2, Шумахер - 5). Отделно от участията им във Формула 1, Ферари участват и във Формула 2, в периода 1948 - 1953, катко и между 1957 - 1960, а също 1967 - 1969).

Всичко за скудерията започва в далечната 1929-та година, когато Енцо Ферари създава едноименният отбор, с идеята да вкарва различни аматьорски пилоти в надпревари с автомобили, макар самият Енцо да участва в състезания с автомобили на Алфа Ромео преди създаването на собствената си компания. 
От 1933 Ферари участва като отделен конструктор, най - вече поради финансовите затруднения на Алфа Ромео, с автомобилите Типо Б, а през 1935 Енцо и Луиджи Баци създават "Алфа Ромео Бимоторе", първият болид носещ логото на Ферари!

През 1940-та Ферари конструират колата Типо 815, построено от Алберто Масимино, която е първата самостоятелна кола на компанията, но след участието на Алберто Аскари и Маркезе ди Модена в Миле Миля същата година, участието на Ферари е преустановено временно поради втората световна войнда.
Ферари започват участието си във Формула 1 в ГП на Монако през 1950-та, пропускайки първата надпревара в историята на шампионата. Надпреварата се развива страхотно за Скудерията, които печелят подиум, с второто място на Алберто Аскари, а Реймонд Сомер завършва четвърти. От там до края на сезона, Ферари успяват да запишат още един подиум в ГП на Италия, като само единствен Аскари взима участие.

Италианците обаче трябва да изчакат до 1951-ва за първият си успех във Формула 1, дело на Хосе Фройлан Гонзалез, който триумфира в ГП на Белгия, като веднага след това Аскари печели надпреварите за ГП на Франция и Италия. В края на сезона Аскари и Гонзалез завършват съответно втори и трети в шампионата, но победител е Фанджо, който в този период кара за Алфа Ромео.
Първата титла за италианската марка идва през 1952, когато Алберто Аскари доминира шампионата, печелейки 6 поредни победи с болида "500", а Пиетро Таруфи взима първата надпревара за сезона на пистата в Швейцария. Така Скудерията триумфира във всички 7 надпревари за годината. Алберто Аскари става световен шампион, а Фарина и Таруфи допълват топ 3 в генералното класиране.

Година по - късно Ферари карат с болидите 500 и 553 в шампионата, печелейки всяка една надпревара, с изключение на тази в Италия, но отново шампион е Алберто Аскари, а Фарина и Майк Хаутърн влизат в четворката, на трета и четвърта позиция. Хуан-Мануел Фанджо, който по това време кара за Мазерати завършва сезона на втора позиция, затвърждавайки италианската доминация в спорта.
Италианските конструктори продължават да владеят света на Формула 1, но през 1954-та е ред на Мазерати и Фанджо. Скудерията запазва статута си на лидерска сила в спорта, завършвайки с двама пилоти в топ 3 на генералното класиране, в лицето на Гонзалез и Хаутърн, които печелят и единствените 2 победи за тима през въпросната година.

1955-та не е силна за Скудерията година, като най - после италианската доминация в спорта бива прекъсната от Хуан-Мануел Фанджо и Мерцедес, а Морис Тринтинат взима единственият успех за скудерията, печелейки ГП на Монако, а отбора успява да спечели и още 2 подиума, но немската машина е доминантна през сезона, като Фанджо не печели само въпросното ГП на Монако, както и Инди 500, в което нито 1 от отборите не участва.
Сезон по - късно Ферари отново са на челото, като в тима е привлечен Хуан-Мануел Фанджо, който заедно с Питър Колинс и Луиджи Мусо печели за отбора 6 от 7-те състезания в сезона. Надпреварите в Монако и Италия са спечелени от Стърлинг Мос, който завършва втори в класирането, между Фанджо и Колинс.

През 1957-ма Ферари не записва победа, нещо което до този момент се случва само в дебютният сезон на тима, като най - силните резултати са две трети места на Майк Хаутърн, както и по едно на Питър Колинс и Волфганг Фон Трипс, като Хаутърн е най - силно класираният пилот на Ферари, завършвайки четвърти в генералното класиране.

1958-ма е първата, в която се въвежда и конструкторско класиране, а Ферари печелят титлата при пилотите, макар Майк Хаутърн да печели само ГП на Франция, но доброто му постоянство и 5 втори места, както и едно трето и едно пето му носят трофея, с точка пред сънародника му Стърлинг Мос. Питър Колинс, който също печели 1 победа в ГП на Великобритания, завършва едва пети в пилотското класиране, а конструкторската титла е спечелена от Вануол с общо 6 победи от 10 кръга и 7 пункта повече от скудеряита.

През следващата година в тима са привлечени Тони Бруукс и Фил Хил, но отбора остава втори при пилотите (с Бруукс, който печели и 2 победи), и при конструкторите където биват победени от тима на Куупър-Клаймакс, чийто пилот Джак Брабам печели пилотският шампионат.
1960-та не е особенно печеливша за Скудерията, като Хил печели единственият успех за Ферари в последната ГП за сезона в последната надпревара за сезона в домашното състезание за Ферари на пистата Монца. Така Ферари остава на трето място в конструкторското класиране

През 1961-ва скудерията преживява ренесанс, като Фил Хил печели титлата при пилотите, а отбора най - после триумфира в конструкторите, с 8 точки пред тима на Лотус-Клаймакс, докато Хил печели титлата с точка пред съотборника си Волфганг Фон Трипс, с победа повече, но и с по - добро постоянство. Този кратък ренесанс е последван от два слаби сезона, в които отбора не се класира дори в челната тройка, а и взима едва 1 победа, дело на Джон Съртийс, но по - интересното е че този период идва точно с болида 156, с който Ферари триумфира 2 сезона по - рано.

Очевидно осъзнали проблемите от предните два сезона, от Скудерията сменят болида за сезон 1964, като представя болида 158, както и еволюцията му 1512, с която Хенри Съртийс триумфира с шампионската титла, макар и с точка пред Греъм Хил. Отбора печели кнструкторската класация, с 3 пункта пред BRM.

В периода 1965 - 1969 Ферари успяват да спечелят едва 3 победи, а болидите 158, 246, както и 312 не носят големи успехи за отбора. Най - силното класиране за тези години е второто място пред 1966-та, когато Съртийс и Людовико Скарфиоти взимат 2 успеха, последвани от един през 1968-ма от Джаки Икс.

1970-та и 1971-ва са период на лек възход за Ферари, като еволюцията 312B се оказва далеч по - успешна от предшественика и 312 и довежда отбора до второ и трето място при конструкторите. За двата сезона Джаки Икс печели 4 победи, а по една взимат Клей Регацони и Марио Андрети.
Последват още 2 сезона на средни преставяния, като Икс печели един успех през 1972, но през 1973 отбора дори не успява да регистрира подиум, завършвайки го с едва 12 точки и на шеста позиция.

През 1974-та в тима пристига Ники Лауда, а между тази година и 1977-ма, Ферари триумфира 3 поредни пъти при конструкторите, а през 1975 и 1977 и при пилотите, бидейки победени през 1976-та от МакЛарън и Хънт в последното състезание за сезона на пистата Фуджи. В този период са използвани болидите 312 в серията В и Т, както еволюциите Т2 и Т3. За четирите години Лауда регистрира 12 успеха, а съотборника му Клей Регацони - 3. Карлос Ройтерман, който се присъединява към италианците през 77-ма печели 1 успех.

През 1978 Ферари се задържат с шасито 312Т3, но Лотус-Форд доминират в шампионата, взимайки 8 успеха, печелейки и двете титли, докато Скудерията успява да вземе 5, но нито Ройтерман, нито Жил Вилньов успяват да са стабилни за да се борят за титлите.

Следващата година в отбора е привлечен Джоди Шектър, а Ферари представят болида 312Т4В, еволюция с която южноафриканецът и неговият канадски съотборник взимат 6 победи и само по - доброто постоянство на Джоди и честите проблеми, или отпадания на Жил решават титлата в полза на Шектър, с 4 пункта повече от Вилньов.
Темпото от 1979 обаче не е пренесено в следващите два сезона, като спорадичните силни резултати на Вилньов ги изкачват в класирането, но през 80-та тима не печели нито един подиум, а през 1981 едва 3, 2 от които са победи, а и трите качвания на почетната стълбица са дело на Вилньов.

През 1982-ра в ГП на Белгия загива Жил Вилньов, след зловещ инцидент, а Дидие Пирони се бори за титлата с Кеке Розберг, но страхотното постоянство на финландеца му донася титлата. Скоростта на Ферари обаче е твърде голяма за конкурентите им, като италианците триумфират с титлата, а през 1983-та поватарят този успех, но отново не успяват да спечелят пилотската титла, която отива в ръцете на Нелсън Пикет.

След този период на пик за отбора от Маранело, резултатите започват да се влошават, а представянията да спадат. Между 1984-та и 1995-та отбора достига до 4 втори и 4 трети места в крайното класиране, но така и не са с темпото на лидерските автомобили.
С привличането на Жан Тод като генерален директор през 1994-та и Рос Браун, който идва с Михаел Шумахер през 1996-та, резултатите са видни, като с всеки изминал сезон темпото на тима се подобрява, а с него и резултатите.

Още в първата година Шумахер успява да докара 3 успеха с трудната за каране F310, a в следващите 2 сезона е в битката за титлата с Жак Вилньов (1997) и Мика Хакинен (1998), но успехи така и не последват.
През 1999 болида е изключително добър, но ранна контузия на Шумахер в ГП на Силвърстоун довежда до предварителен край на сезона за него, като Еди Ървайн е натоварен с задачата да се бори за световната титла, срещу Хакинен. Ферари не успяват да спечелят тази битка, но конструкторското злато е в ръцете на скудерията след пауза от 16 години.
 
В следващите 5 сезона, плодовете на труда на Шумахер, Браун и Тод започват да се появяват на бял свят, като Ферари са неспирни в битката за титлата, а Шуми взима 5 пилотски титли, отбора - 5 конструкторски в периода 2000 - 2004. Освен тях, Ферари свалят и множество рекорди, а Шумахер не слиза от подиумите през сезон 2002. Единствената по - трудна титла освен тази през 2000, е спечелена през 2003-та, когато в последният кръг на Сузука Шумахер печели титлата с едва 2 точки срещу пилота, който по - късно ще стане и последният (засега) шампион на италианският конструктор.

 През 2005 и 2006 Ферари не успяват да спечелят титли, но определено 2005-та е най - слабата в този период с едва една победа, дошла в небеизвестното ГП на САЩ, в което участие взимат само болидите с гуми Бриджстоун - Ферари, Минарди и Джордан.
 
Това е и последната година на пилотската двойка Шумахер - Барикело, която донася общо 10 трофея в Маранело (като не броим отделните победи на всеки от тях, както и подиумите).

 През 2006-та в тима е привлечен Фелипе Маса, а Михаел Шумахер губи титлата с малко от Алонсо, докато Ферари я губят с едва 5 пункта от тима на Рено в конструкторското първенство.
 
2007-ма е и последната засега година, в която Ферари печелят и двете титли, дело на доброто разбирателство между Райконен и Маса, както и на силният финал за сезона за финландският пилот, който както споменахме продължава да е последният шампион на Скудерията. Конструкторското злато е спечелено и през 2008-ма, но Фелипе Маса губи титлата с 1 точка от Люис Хамилтън в последният старт на сезона, в година изпълнена с кадрови промени и слаба издръжливост за италианците.
 
Сезон 2009 напомня много на този през 2005, когато Ферари печелят една единствена победа, но контузията на Фелипе Маса в ГП на Унгария, както и това, че Ферари разчитата изцяло на Кими Райконен да носи точки до края на сезона, отреждат четвърто място при конструкторите, с 1 по - малко от МакЛарън.

 От 2010-та насам Ферари преминават през множество промени в ръководството, както и ключови фигури, но с изключение на 2010, 2012 и 2017-та, отбора не успява да се внедри като най - бързи или равен с равен с отборите от челото в лицето на Ред Бул (2010 - 2013) и Мерцедес (2014 - 2017).
 
Привличането на Себастиан Фетел в тима от 2015 и раздялата с Фернандо Алонсо, след неуспехите да вземат титла, като и смяната на Стефано Доменикали с Марко Матиачи, а после - Маурицио Аривабене, заедно с наемането на ценни кадри от големите отбори определено дава насока на това Ферари да се завърнат в челото и тяхното желание, но само времето ще покаже дали тези смени са правилни и дали те ще дадат резултати.