Ирландската следа във Формула 1 - историята на Джордан ГП

Миналата седмица хвърлихме поглед върху историята на Мерцедес и успехите на сребърните стрели в спорта.

Тази седмица ще отправим вниманието си към един вече несъществуващ отбор, чиято база обаче продължава да се използва и до днес, става въпрос именно за създаденият през 1991-ва година ирландски отбор на Джордан Гранд При.

Всичко започва около 20 години по - рано, когато Еди Джордан все още е състезател. Кариерата му обаче не издържа дълго, а в началото на 80-те години създава тима на "Еди Джордан Рейсинг", който се състезава в Британската Формула 3.

Един от най - запомнящите се мигове в историята на отбора в този шампионат е именно битката между Мартин Бръндъл, каращ за тима на Еди и Аертон Сена, в която бразилецът триумфира в последният кръг на шампионата. Тима се мести във Формула 3000 през 1988, а през 1989 печели и титлата в шампоната, благодарение на Жан Алези.

Две години по - късно започва всичко, когато отбор с името "Джордан Гранд При" се записва за участие в Световният Open Wheeler шампионат, познат още и като Формула 1. Основен спонсор на тима става компанията за безалкохолни напитки 7UP, а името ѝ е включено в това на тима.

Пилоти на тима в старта на сезона са Бертранд Гашот и Андреа де Чезарис. Белгиецът записва 3 състезания в точките (Канада, Великобритания и Германия), а Де Чезарис отбелязва две поредни четвърти места (Канада и Мексико), както и точки в ГП на Франция и Германия.

Преди ГП на Белгия Гашот е арестуван, а на негово място в състезанието на пистата Спа своят дебют прави тогава неизвестният пилот Михаел Шумахер, немеца прави страхотна квалификация, но проблеми в болида още в обиколка 1 го изкарват от състезанието.

До края на 1991-ва година мястото на Гашот е поето от Роберто Морено, а след това и Алекс Занарди, но нови точки така и не последват за ирландският отбор. Това отрежда пето място в генералното класиране за тима на Еди с актив от 13 пункта.

Сезони 1992 и 1993 са крайно разочароващи за Джордан ГП (които тогава се наричат Сасол Джордан, поради спонсорството на Южноафриканската химическа компания), като през 1992 тима записва едва 1 точка, а през 1993-та 3, но и в двата сезона завършва на 11-то място в крайното класиране.

През 1994-та тима се завръща в познатата от дебютният им сезон скорост, като записва цели 28 точки, голяма част от които благодарение на Рубенс Барикело, който отбелязва и първият подиум за тима в ГП на Пасифика на японското трасе в Аида. Еди Ървайн също се включва с 3 състезания в точките, а Андреа де Чезарис записва едно четвърто място в ГП на Монако. Освен първият подиум за тима, Барикело отбелязва и първият полпозишън за Джордан в ГП на Белгия.

През следващите два сезона отбора запазва Барикело, а с това и формата си, записвайки 6-то и 5-то място при конструкторите респективно, както и още 1 подиум в ГП на Канада през 1995, благодарениет на Еди Ърдвайн, а през 1996-та съотборник на Рубенс е Мартин Бръндъл, който записва 8 пункта в шампионата.

1997-ма година отбелязва период на възход за ирландците, като пилоти през този сезон са Ралф Шумахер и Джанкарло Фисикела. Тима отбелязва 3 подиума (3-то място в Аржентина благодарение на Ралф Шумахер, както и трето място в Канада и 2-ро в Белгия на Джанкарло Фисикела).

Именно в периода 1997 до 2001 се ражда и класическата жълта разцветка по болидите на Джордан, породена от спонсорството с Бенсън & Хеджъс. Партньорството с Муген - Хонда в този интервал също се оказва успешно, като през 1998-ма година отбора записва първата си победа в ГП на Белгия, а тя на всичко отгоре е и двойна такава. В надпреварата на Италия пък Ралф Шумахер се качва на 3-тото място на подиума.

Година по - късно идва и безспорно най - силният сезон за Джордан ГП, като тима се оказва скрита опасност в битката за пилотската титла в лицето на Хайнц-Харълд Френцен, който регистрира 2 победи (ГП на Франция и Италия), 2-ро място в Австралия, както и 3 3-ти места (Бразилия, Германия и Белгия), освен подиумите немеца записва и 5 4-ти места, както и едно шесто, а само в 4 случая не успява да запише точки. Това му отрежда 54 точки, 22 зад шампиона Хакинен и 20 зад Еди Ърдвайн от Ферари. На фона на това Деймън Хил завършва сезона на едва 12-та позиция с актив от 7 пункта.


От тук обаче всичко тръгва надолу. Сезон 2000 е далеч под очакванията, като въпреки наличието на Ярно Трули и Френцен в тима, Джордан записват 2 3-ти места (Бразилия и САЩ), както и още няколко влизания в точките, което им отрежда 17 пункта и 6-та позиция в генералното класиране.

Сезони 2001 и 2002 са още по - слаби и макар през 2001 отбора да печели 2 точки повече (и пето място в конструкторската битка), то това е благодарение на постоянството и добрите резултати постигнати в отделни състезания, а подиумите отсъстват.

2003-та ще бъде запомнен като сезона с последният успех в историята на частният ирландски отбор, постигнат в шантавото ГП на Бразилия именно от Джанкарло Фисикела, пилот който заедно с Френцен е легенда в очите на феновете на Джордан. Това обаче е последняит светъл лъч в бавното залязване на тима, като до края на годината те успяват да отбележат едва 3 точки и девето място при конструкторите.

2004 е повторение на 2003-та но без победата, а тима записва едва 5 пункта и отново се нарежда девети при конструкторите, въпреки наличието на Ник Хайтфелд и Тимо Глок в отбора.

През 2005-та Джордан записват последният си подиум в спорта, но отново при странни обстоятелства в ГП на САЩ, когато стартират само 6 коли, именно тези с гуми на Бриджстоун. Така Тиаго Монтейро се качва на подиума, а в края на сезона отбора е продаден на холандците от Мидланд, които го продават година по - късно на Спайък, а те - на Виждай Маля в края на 2007-ма година, отбор познат и до днес като Форс Индия.

Все пак 15 години в спорта, 4 победи, 19 подиума, 2 полпозишъна и 2 бързи обиколки (една от които в дебютният сезон на отбора), както и 250 старта не са малък актив за отбор с възможностите на Джордан ГП, симпатичният ирландски тим базиран срещу входа на трасето от което започва всичко в този спорт, а именно Силвърстоун.