Рено - историята на един успешен френски тим във Формула 1

Историята на Рено във Формула 1 започва още през далечната 1977-ма година. В периода 1977 - 1985 отбора се подвизава в спорта като "Equipe Renault Elf"

През първите си два сезона на отбор във Формулата, Рено участва само с 1 пилот в лицето на французина Жан-Пиер Жабоил, който успява да вземе точки за тима едва във вторият сезон в спорта, като това се случва в предпоследното ГП на сезона на трасето в Уоткинс Глен.
През 1979-та Рено привлича в редиците си и Рене Арну, а резултатите не закъсняват. До края на въпросната година тима събира общо 4 подиума, като 1 от тях е победен в ГП на Франция, където тима записва 1-3. Победител е Жабоил, а Арну завършва на трето място. Следват подиуми в ГП на Великобританяи и финалното ГП за сезона в САЩ, както и едно шесто място в ГП на Австрия.

1980-та е още по - успешна за френската марка, като Рене Арну печели 2 успеха (в Бразилия и Южна Африка), а Жабоил триумфира в надпреварата за ГП на Австрия. Освен това тима записва и едно второ място в гп на Холандия, както и още 2 влизания в точките, което им отрежда четвърто място с 38 пункта в края на годината.
Изцяло френската комбинация в Рено е запазена и през 1981 и 1982, но тима привлича Ален Прост за съотборник на Рене Арну. За тези два сезона прогреса на френската компания продължава, като тима завършва на трето място с общо 7 успеха, 15 подиума, и общо 18 влизания в точките.

През 1983 освен с участието на тима в спорта, Рено започва да дава двигатели и на отбора на Лотус, съекипничество което продължава до 1986-та година. Освен Лотус, Рено задвижва и Лижие и Тирел в периода 1984 - 1986, докато не се оттегля от спорта.
Седмият сезон във Формула 1 за тима на Рено е и най - успешният им в първият престой на екипа в спорта. Пилоти на тима са Ален Прост и Еди Чийвър, като те успяват да триумфират 4 пъти (и четирите дело на Ален Прост), както и записват общо 11 подиума, както и 15 влизания в зоната на точките. Прост губи титлата с 2 точки от Нелсън Пикет и Брабам, а Ферари триумфират в конструкторската битка с 10 точки пред Рено.
След тези 5 сезона на прогрес, Рено се сгромолястват в следващите два, като за този период записват едва 7 подиума и общо 16 влизания в зоната на точките, като нито Тамбей, нито Уоурик успяват да спечелят победа, а най - силното класиране е 2-ро място, спечелето в Белгия, Франция и Великобритания през 1984.

През 1986 Рено остава само като доставчик, а само Лотус успява да постигне нещо от задвижваните от френският доставчик отбори. Това е благодарение на Аертон Сена, който побеждава в Испяния и Детройт.
За 2 сезона Рено не участва в спорта като доставчик, а завръщането е през 1989-та с тима на Уилиамс, а от 1992-ра до 1995-та и Лижие. В периода 1995 - 1997 Бенетон също се задвижват от Рено.
Това е може би най - успешният период за французите, които като доставчик докарват отборите на Уилиамс и Бенетон до 6 поредни конструкторски успеха (5 за Уилиамс и 1 за Бенетон), както и 5 пилотски титли (Менсъл, Прост, Шумахер, Хил и Вилньов).

За това време отборите задвижвани с Рено печелят общо 76 победи, а Рено е доставчика, за който спорта говори в тези години. Последната от 76-те победи идва от Жак Вилньов и Уилиамс в ГП на Люксембург на трасето в Нюрбургринг.
След пауза от 3 години, Рено се завръща през 2001-ва в екипа на Бенетон, като сезона е подготвителен за французите, преди закупуването на тима в края на годината. За първият си сезон обратно в спорта Рено кара с пилоти Ярно Трули и Дженсън Бътън, а Фернандо Алонсо е привлечен като тест пилот от Минарди, от мениджъра му Флавио Бриаторе.
В първият си сезон обратно в спорта, Рено печели 23 пункта, като завършва на четвърто място в конструкторската битка, зад отборите на Ферари, МакЛарън и Уилиамс. Година по - късно за съотборник на Трули е избран Фернандо Алонсо, а отбора се разделя с Дженсън Бътън, който преминава в БАР-Хонда.

В този сезон е постигнат и първият успех след завръщането на компанията във Формула 1, спечелен от Фернандо Алонсо в ГП на Унгария. Рено успяват да спечелят 88 пункта, близо 4 пъти повече от предишната година, но въпреки това завършват отново четвърти в конструкторското класиране.
 
През 2004-та тима отново печели 1 успех - ГП на Монако, дело на Ярно Трули, но по - доброто постоянство и скорост от френският тим базиран в Енстоунт им носи 3-тата позиция в крайното класиране при конструкторите с 19 пункта повече от предишната година.

2005-та и 2006-та са най - силните години в историята на Рено. Отбора става двукратен световен шампион при пилотите и конструкторите, дело на Фернандо Алонсо. Съотборника му Джанкарло Фисикела записва 2 успеха в този период, а Фернандо - 14.
Испанецът побеждава и две от най - титулуваните имена при пилотите и отборите за тези две титли - Кими Райконен и МакЛарън (2005) и Михаел Шумахер и Ферари (2006).

С напускането на Алонсо в посока МакЛарън през 2007-ма и промяната на правилата спрямо предните 2 години, Рено се свлича до трета сила през 2007-ма като на моменти тима е побеждават от отбори като Уилиамс, Тойота и БМВ-Заубер. Доброто постоянство за французите и влизането в точките в почти всяко едно ГП им осигурява третата позиция при коснтрукторите с 51 точки (4 пъти по - малко от сезон 2006).
До края на вторият им престой в спорта, Рено имат спорадични резултати, като част от тях са 2-та успеха на Фернандо Алонсо в сезон 2008, който се завръща след година престой в МакЛарън, спечелени в Сингапур и Япония. През 2011-та сезона започва добре (когато тима вече се казва Лотус-Рено), и прогреса от 2010-та е прехвърлен в първата част на 2011-та, но липсата на стабилни финанси, както и слаби резултати означават 5-то място в конструкторското класиране, с 90 пункта по - малко от 2010-та.
От 2012 до 2015 Рено е само доставчик на двигатели, като за този период (плюс 2010-та) француизите изграждат добра връзка с Ред Бул и докарват 4 пилотски и 4 конструкторски титли в Милтън Кийс като задвижваща система. Отделно постигат и 2 победи с Лотус, дело на Кими Райконен в надпреварите за ГП на Абу Даби (2012) и Австралия (2013). 

Отделно с Ред Бул, Рено постига още 51 успеха (57 ако броим и 2016,2017 и 2018 макар Ред Бул да се води с доставчик Таг-Хойер), а и 1 с Уилиамс дело на Пастор Малдонадо (2012).

2016 отбелязва връщането на Рено в спорта, като прогреса е очевиден, а с пилотска двойка в лицето на Хулкенберг - Сайнц за сезон 2018 и привличането на Даниел Рикардо от 2019-та година, Рено може да се върне в челото в скоро време и да видим отново жълтите на подиума, а защо не и на най - високото му стъпало.
А дотогава статистиката на Рено ще казва - 35 успеха, 51 пола, 31 бързи обиколки 2 пилотски и 2 конструкторски титли.