Карлос Ройтеман - първият аржентинец във Ф1 след Фанджо

След като сезон 2018 приключи, дойде и периода, когато няма Формула 1. Като верни фенове на най-великият моторен спорт, решихме да ви запознаваме с пилоти, както от близкото така и от далечното минало на спорта, в очакване на сезон 2019.

Нашият първи избор е Карлос Ройтеман. Роден в Аржентина през далечната 1942 година, Ройтеман е карал за Брабам, Ферари, Лотус и Уилиамс.

Карлос има в кръвта си швейцарска жилка от дядо си, аржентинска от баща си и италианска от майка си, а много интересен факт за него е че когато дебютира във Формула 1 през 1972 година в Гран При на Аржентина, Ройтеман е първият аржентински пилот в спорта след Хуан Мануел Фанджо, който по това време е и кралят на Формула 1 с недостижимите си 5 титли.

Карлос привлича вниманието към себе си с много силни надпревари в родната Аржентина, като през 1970 година получава предложение от Брабам да кара за Формула 2. Така Ройтеман се мести в Европа и неговият път към Формула 1 се отваря. Във Формула 2 представянето на аржентинеца е отново на много високо ниво, като това довежда и до мечтания дебют във Формула 1 с отбора на Брабъм, чийто шеф тогава е Бърни Екълстоун. Съотборник на Ройтеман не е кой да е - двукратният световен шампион Греъм Хил. Все пак това не пречи на Карлос да спечели полпозишън в първият си състезателен уикенд пред родна публика в Буенос Айрес, Аржентина. До това постижение са стигали само още и Марио Андрети и по-късно Жак Вилньов. Въпреки страхотното представяне в квалификацията, Карлос завършва 7-ми, заради слабата си кола.
Сезон 1973 е възходящ за кариерата на Ройтеман, като записва първите си подиуми - два на брой и завършва 7-ми в генералното класиране, а през следващата 74-та печели и три състезания - ЮАР, Австрия и САЩ. Преди началото на сезона през 1975 година, очакванията за колата на Брабъм са много високи, заради силния им предходен сезон. Ройтеман печели само едно състезание в Германия, но се класира на подиума 5 пъти и завършва 3-ти в генералното класиране.

Брабам вземат решение да карат с двигатели на Алфа Ромео за сезон 76-та, като това се оказва огромна грешка, отпадайки в 7 от първите 12 състезания за сезона. В същото време Ферари търсят заместник на контузения Ники Лауда и така Ройтеман се оказва във Ферари още преди края на сезона. Все пак бързото възстановяване на Лауда, което шокира всички в света на Формула 1 довежда до само едно участие на Карлос с Ферари през 1976 година в Монца.
   Скудерия Ферари решават да заменят Клей Регацони с Карлос Ройтеман за 1977 година. Ройтеман започва брилянтно сезона с трето място в Аржентина и победа в Бразилия, не оставяйки шанс на съотборника си Ники Лауда. В последствие по време на сезона Лауда обръща нещата и си затвърждава позицията на първи пилот в италианския отбор. Лауда става шампион за втори път в кариерата си, а Карлос завършва на четвърта позиция в генералното класиране.
Ники Лауда решава да се присъедини към отбора на Брабам за 1978 година, което довежда до повишаването на Ройтеман в пилот номер едно във Ферари, а за негов съотборник италианците избират младия и проспериращ канадски пилот Жил Вилньов. По време на сезона аржентинския пилот на Скудерията е много силен и постоянен, печелейки в Бразилия, двете състезания в САЩ и състезанието за Голямата награда на Великобритания, като записва и още 3 подиума. Все пак това страхотно представяне не се оказва достатъчно за аржентинаца да триумфира, заради доминантната кола на Лотус, което го оставя трети в крайното класиране зад двамата пилоти на Лотус - Марио Андрети, ставайки шампион и Рони Петерсон, завършвайки само на 3 точки пред Ройтеман. Петерсон загива два кръга преди края на сезона.
Отваряйки се вакантно място в Лотус, Карлос не се поколебава и грабва шанса си, напускайки Ферари. Това решение, обаче се оказва много грешно, защото в края на сезона шампион е Джоди Шектър, пилот на Ферари, а Ройтеман остава едва шести в крайното класиране.

С началото на новото десетилетие на XX век, започва и нова глава в кариерата на Ройтеман - през 1980 година той подписва договор с Уилиамс, което означава, че аржетинецът отново разполага с конкурентна кола. Печели победа в Монако и записва общо 8 подиума, което го класира трети в генералното класиране, помагайки на отбора да спечели първата си титла, а неговият съотборник Алън Джоунс става световен шампион.

Но 1981 година е най-силната в кариерата на Карлос. Отношенията между двамата пилоти на Уилиамс се влошават в ГП на Бразилия, когато Ройтеман отказва да пропусне съотборника си Джоунс да спечели състеанието. Въпреки това до края на сезона Карлос е по-добрият пилот и влиза в последната надпревара в състезанието във Лас Вегас като един от тримата претенденти за титлата, заедно с Нелсън Пикет и Жак Лафит. В крайна сметка шампион става Нелсън Пикет, а Ройтеман авършва 8ми в последното състезание.

Оказва, се че сезон 81-ва е последният пълен сезон за аржентинеца, като той започва и следващия сезон, като пилот на Уилиамс, но обявява пенсионирането си след края на ГП на Бразилия, второто тогава състезание за сезона. Ройтеман обявява, че решението му е повлияно от избухването на Фолкландската война между Аржентина и Великобритания. Патрик Хед, който по това време е вече в Уилиамс коментира, че според него това е лъжа и истинската причина Карлос да спре с Формула 1 е защото той просто е загубил желанието да се състезава.


Карлос има и политическа кариера в последствие, но преди това се състезава в Световния Рали шампионат, записвайки две трети места в Рали Аржентина през 1980 и 1985 година. В продължение на 3 десетилетия Ройтеман е единственият пилот записвайки точки във Формула 1 и Световния Рали шампионат до 2010 година, когато Кими Райконен записва първите си точки в рали кариерата си в Рали Йорадния.
Отбори : Брабам, Ферари, Лотус, Уилиамс
Години във Ф1 : 1972-1982
Състезания : 146
Победи : 12
Подиуми : 45
Полпозиции : 6
Най-добро класиране : 2ри (1981)

Comments