Историята на Ред Бул във Формула 1 започва още в далечната 1995-та година, когато австрийската компания за енергийни напитки на Дитрих Матершиц влиза в кралските гонки като спонсор на частният швейцарски отбор "Заубер Рейсинг". Това спонсорство се запазва до 2004-та година, когато Ред Бул става и главен спонсор на тима на Джегуър Рейсинг, когото купува в края на годината, основавайки собствен отбор в лицето на Ред Бул Рейсинг.
За първата година в спорта на тима, Ред Бул наема за пилоти Дейвид Култард, както и младият австриец Кристиан Клийн. Заедно с тях за рамките на 4 състезания участва и третият пилот Винантонио Люци, чийто най - добър резултат е осмо място в ГП на Сан Марино, на пистата Имола. Отбора взима точки още в първата си ГП в спорта, като и Клийн и Култард влизат в точките в ГП на Австралия, а също така и във втория кръг в надпреварата за голямата награда на Малайзия, на трасето в Сепанг. Най - силният резултат в дебютният им сезон е четвъро място, постигнат на два пъти именно в първото състезание за годината, както и в ГП на Европа, на трасето Нюрбургринг. Така в края на шампионата те завършват с 34 пункта и седма позиция в крайното класиране, доста добър резултат за дебютиращ отбор.
Паралелно с отбора си във Формула 1, Ред Бул стартират и академия за намиране и развитие на млади пилоти, като голяма част от състезателите, карали през годините за тима, са преминали през тежката ѝ цедка. Самата академия е предшественик и на това което се случва в края на 2005-та година, когато Матершиц решава да купи тима на Минарди, а с това да го преименува на Скудерия Торо Росо, но за историята на малкият брат на Ред Бул ще отделим по - голямо внимание в друга статия.
През 2006-та година малко или много състава на биците остава същият, но слабите резултати на Кристиян Клийн и едва едната спечелена точка му костват мястото в екипа с 3 оставащи кръга, а на негово място е нает Робърт Дорнбоос, който не се представя по - добре от австрийският си колега. Въпреки подиума на Дейвид Култард в Монако обаче, тима завършва с едва 15 пункта в края на годината, но отново на седма позиция в крайното класиране.
В началото на 2006-та в тима е нает и легендарният британски дизайнер Ейдриан Нюи, чиято цел е да развие отбора и да го подготви за новата ера в спорта, започваща от 2009-та година, а зад това стои и желание за атака на трофеи от страна на австрийският енергиен гигант. Следващите два сезона не са особенно резултатни за екипа от Милтън Кийс и въпреки две качвания на подиума в този период (ГП на Европа 2007 и Канада 2008) и доста опитна пилотска двойка в лицето на Дейвид Култард и Марк Уебър, то болида на Ред Бул не е особенно бърз, а от екипа заявяват, че ресурсите им са прехвърлени към това да направят кола бореща се за победи и титли с влизането на новите промени.
Така стигаме до 2009-та година, когато в тима е наета младата немска надежда - Себастиан Фетел. 21-годишният пилот от Хепенхайм влиза в тима като победител в спорта, триумфирайки през 2008 в ГП на Италия, за по - малкият брат на Ред Бул - Торо Росо, година в която тима от Фаенца успява да победи по - големият си екип. Съотборничеството му с Уебър дава плодове още в третият старт, когато австрийците печелят първата си победа в спорта, а то и двойна такава, доминирайки в дъждовният уикенд на трасето край Шанхай. До края на сезона те взимат още 8 успеха, 3 от които двойни победи, а освен тях имат и още 3 двойни подиума, което им отрежда второто място в генералното класиране при конструкторите с цели 153.5 пункта, а при пилотите Фетел завърва втори с 84 точки, докато Уебър е четвърти с 69.5 към своето име.
Следващите 4 години са най - успешните в историята на тима, като екипа от Милтън Кийс взима четири последователни пилотски и конструкторски титли. Това изстрелва и Себастиан Фетел до най - младият четирикратен световен шампион, докато Марк Уебър приключва този период с три трети места в генералното класиране, както и едно шесто през 2012-та година.
За тези 4 сезона и общо 77 надпревари, Ред Бул триумфира в 40 от тях (34 за Фетел и 6 за Уебър), а 11 от успехите им са двойни. Най - силният сезон на тима е през 2011-та година, когато Уебър и Фетел записват общо 650 пункта и 12 успеха, с общо 25 подиума за пилотите им. 2013-та също е доста силна, но с 54 пункта по - малко от 2011-та, докато през 2010-та и 2012-та титлите се решават в последната ГП за годината.
Края на 2013-та маркира и последният (засега) сезон с атмосферни двигатели и началото на турбо-хибридната ера във Формула 1, както и нови промени в аеродинамичните правила, а освен него и прекратяването на кариерата на Марк Уебър. Австралиецът приключва своето участие в спорта, като на негово място е нает Даниел Рикардо, който прекарва 2 сезона в екипа на Торо Росо, както и половин година в HRT. Младият австралиец доминира съотборника си, печелейки единствените 3 надпревари за екипа през въпросната година и спомага за класирането на трета позиция за базирания в Милтън Кийс екип.
В края на година от отбора си тръгва и Себастиан Фетел, а на негово място е нает младият руски пилот Данийл Квят, който успява да победи австралийският си съотборник, но въпреки това годината е трудна за Ред Бул, като те успяват да завършат сезона на четвърто място, приключвайки годината извън топ 3 за пръв пър от 2008-ма година насам. Единствените им качвания на подиума са в ГП на Унгария (второ и трето място), както и в Сингапур (2-ро място за Дани Рикардо).
Година по - късно сезона отново почва тежко за биковете, а въпреки доброто му представяне в ГП на Китай и подиума записан за тима, след ГП на Русия Дани Квят е понижен до пилот на Торо Росо, а на негово място идва младата холандска надежда на Формула 1 - Макс Верстапен. Младият холандец впечатлява моментално с победа в ГП на Испания, подпомогната от двойното отпадане на пилотите на Мерцедес, но и с изключително добра отбрана спрямо един от най - опитните пилоти на грида в лицето на Кими Райконен. Ред Бул взимат още една победа до края на сезона, в ГП на Малайзия, отново подпомогната от немалка доза късмет, благодарение на отпадането на Люис Хамилтън и инцидент между Себ Фетел и Нико Розберг на старта на състезанието. Въпреки това по - добрата кола на австрийците и по - стабилните резултати в хода на сезона им отреждат второ място в генералното класиране, макар и с почти 300 пункта зад световните шампиони от Мерцедес.
2017-та и 2018-та година са добри за австрийската марка, но от отбора не могат да се доближат до темпото и постоянството на тимовете на Ферари и Мерцедес, като за двата сезона Рикардо и Макс успяват да запишат общо 6 успеха, но липсата на издръжливост им коства възможност да се борят за титлите.
От началото на сезон 2019 в екипа вече е Пиер Гасли, който е съотборник с Макс Верстапен, а Ред Бул отново са със статут на трета сила, но основнатат движеща сила в екипа е Макс Верстапен, а тима е в преходна година, след като смени задвижващите си системи от Рено на Хонда, прекратявайки 12-годишно партньорство с френската марка.
Какво държи бъщето за това съекипничество предстои да разберем, но едно е сигурно, каквото и да стане с базираният в Милтън Кийс екип, то проектът на Дитрих Матершиц е колкото амбициозен, толкова и успешен!
Comments
Post a Comment