Алфа Ромео и романтичната история на италианската марка с Формула 1 може да се раздели на три етапа, ако изключим участията им в т.нар. предвоенна ера на спорта, познат тогава като Европейски шампионат. Отбора е сред създателите на това което днес знаем като Формула 1, като участва в първите два сезона на надпреварата, като след това прекъсва участието си като конструктор в спорта, за близо 30 години, като следва вторият им период от 1979 до 1985, когато е и второто им оттегляне. От този сезон Алфа Ромео се завърна в спорта, след сезон като главен спонсор и участник в ръководството на Заубер, като последва цялостно откупуване на акциите на швейцарският екип и ребрандирането му в това на носителя на първите две титли в историята на спорта. Как ще протече този трети период на участие в най - титулованите моторспорт серии, това ще покаже бъдещето, но ние ще погледнем в миналото и историята на италианската марка в първите ѝ два престоя.
Както споменахме в началото, Алфа Ромео започва своето участие в света на Формула 1 през 1950-та година, бидейки един от 30-те екипа взимащи участие в първият сезон на спорта. През този първи сезон 158-цата на италианската марка е буквално непобедим, като от 7-те надпревари през годината, Алфа печели 6 от тях, като единственото състезание, което отбора не печели, е надпреварата 500 мили на Индианаполис, в което екипа не взима участие. Логично с такова представяне, пилотите на 158-цата окупират челните 3 позиции в генералното класиране, а шампион в този сезон става Джузепе "Нино" Фарина, побеждавайки Хуан Мануел Фанджо с едва 3 пункта, а на трета позиция е Луиджи Фаджиоли с 3 пункта зад Фанджо и 6 зад шампиона Фарина. Година по - късно следват още 4 нови успеха (3 за Фанджо и 1 на защитаващият титлата си Фарина), а другите 3 от европейската част на сезона са постигнати от другият голям италиански екип - този на Скудерия Ферари. Така Фанджо триумфира с титлата, 6 пункта пред Алберто Аскари, а Фарина завършва защитата на титлата си на едва четвърто място, на 12 пункта зад аржентинският си съотборник. След този сезон Алфа се оттегля от спорта, като следва пауза от 28 години, докато отново болид с легендарната четирилистна детелина бива забелязан на грида.
Вторият престой на италианците в спорта обаче можем да обобщим с точно две думи - тотална катастрофа. През 1979-та година Алфа участва първо с болида 177, а след това и 179, като и двата са с 3-литрови V12 двигатели, но най - силният резултат в сезона им е едва 12-то място в ГП на Италия, а единственото им друго завършване е 17-то място в ГП на Франция, но с 0 пункта в крайното класиране, от общо 5 участия за сезона. Година по - късно и с подобрена версия на 179-ката, Бруно Джиакомели успява да класира Алфа на два пъти в точките (5-то място в Аржентина и Германия), но освен това екипа успява да завърши още само веднъж през сезона, в ГП на Бразилия, а в другите напревари през годината поради една или друга причина следват отпадане след отпадане.
През следващата година е представена подобрена версия на болида 179 - 179B, като даже от Алфа вадят още 2 подобрения, съответно версии С и D, но въпреки това от тима успяват да се класират едва три пъти в зоната на точките - 4-то място за Марио Андрети в ГП на западен САЩ, както и в надпреварите в Канада и Лас Вегас дело на Бруно Джиакомели (4-то и 3-то място съответно). Това им докарва общо 10 пункта и 9-та позиция в крайното класиране. В следващият сезон от тима наемат Андреа де Чезарис за съотборник на Джиакомели, но това не спомага за по - добри резултати, а даже сезона е по - слаб от предходния и болида 182 не се представя кой - знае колко по - силно от 179-ката. Едва един подиум в Монако, дело на де Чезарис, както и негово шесто място в Канада, заедно с пето място в Германия за Джиакомели са единствените класирания в точките, които резултират в едва 7 пункта и 10-то място за четирилистните детелини в края на сезона.
Сезон по - късно идва и най - силният от общо 7-те сезона при второто участие на Алфа в спорта, като за тази година съотборници са де Чезарис и Мауро Балди, които успяват да натрупат 18 пункта за тима, главен виновник за които е Андреа, който успява да качи отбора на два пъти на подиума, в състезанията за ГП на Германия и Република Южна Африка (2 втори места), както и четвърто място в надпреварата за ГП на Европа на трасето Донингтън Парк. Съотборника му Балди отбелязва първите точки за тима в Монако със шеста позиция, а другото му класиране в челната шестица е пето място в ГП на Холандия, на трасето Зандвоорт. Това отрежда на Алфа 6-та позиция при конструкторите, но нито де Чезарис, нито Балди остават в тима през следващата година. За 1984-та пилоти на тима са Еди Чийвър и Рикардо Патрезе, които карат за отбора и през 1985-та година. Общите им усилия през 84-та водят до общо 11 пункта и осмо място при конструкторите за тима, като Патрезе отбелязва почти всички точки за тима, както и единственият подиум за сезона в ГП на Италия, като освен него има и едно четвърто място в надпреварата на Южна Африка и шесто такова на Нюрбургринг, където се провежда ГП на Европа, това е и последното влизане в точките за Алфа през техният втори престой в спорта. Еди Чийвър пък успява да отбележи точки само веднъж - в ГП на Бразилия с четвърто място. През 1985-та Алфа и тяхната 185Т претърпяват пълен крах с едва 5 завършени надпревари през годината, от които 3 и с двамата си пилоти, но нито една с по - високо класиране от деветата позиция. След този сезон италианците събират багажа и си тръгват отново от Формула 1, като следва прекъсване от над 30 години, преди тяхното завръщане през 2019-та, след закупуване на екипа на Заубер и наемането на Кими Райконен и Антонио Джовинаци за пилоти на екипа с болида С38.
Comments
Post a Comment