Дженсън Бътън - един от последните джентълмени на Формула 1.

Днес ще хвърлим поглед над един от големите и последни джентълмени на и извън пистата във Формула 1 - Дженсън Бътън. Роденият на 19-ти Януари 1980-та година британец започва своята състезателна кариера на едва осем годишна възраст, участвайки в местни картинг надпревари, а първият му голям успех той постига през 1989-та година, спечелвайки Британската Супер надпревара по картинг. През 1991-ва спечелва всички 34 надпревари в Британският картинг шампионат за кадети, а с това и първата си титла. Шест години по - късно триумфира и в купата в памет на великият бразилски шампион Айртон Сена, а също така става най - младият шампион в Европейският Супер А шампионат.



Дебюта му в надпреварите с отворени кокпити идва през 1998-ма година, когато става шампион в Британската Формула Форд, печелейки 7 от 15-те надпревари, като за сезона записва 9 полпозишъна, 12 подиума и 7 най - бързи обиколки. В същата година той триумфира и във Формула Форд фестивала, надпревара провеждаща се на трасето в Донингтън Парк. Година по - късно Дженс взима участие в Британската Формула 3, завършвайки трети в крайното класиране зад Марк Хайнс и Лучано Бърти, с общо 3 пола, 3 победи, 4 най - бързи обиколки и 7 подиума, освен това взима участие в надпреварите в Макао (2-ро място), Masters of Formula 3 (пети), както и Супер При на Корея (2-ри) по улиицте на Чангуон. Освен в тези надпревари взима участие и в 24-те часа на Спа, но не успява да завърши надпреварата.

 

Година по - късно идва и дебюта му във Формула 1 с отбора на БМВ Уилиамс, като първата му година в спорта е повече от турболентна. Дженсън прави няколко добри представяния, сред които четвърто място в ГП на Германия, както и четири пети места, едно от които в домашната ГП на Великобритания, но множеството му грешки и непостоянство го лишават от място в британският отбор за следващият сезон. Бътън завършва годината на 8-мо място в крайното класиране с 12 пункта. През следващите два сезона британецът е нает от тима на Бенетон, но през 2001-ва колата на британският екип е трудна за управление, като Дженсън успява да запише едва две точки, в ГП на Германия, което му отрежда 17-тата позиция в крайното подреждане. В края на годината Бенетон са купени от Рено, като за следващият сезон от Енстън успяват да направят по - добър болид, с който Бътън и Трули успяват да запишат общо 23 пункта, а Дженсън взима 14 от тях с общо седем влизания в зоната на точките, като най - добрите му надпревари са в Бразилия и Малайзия, в които записва четвърти места.

 През 2003-та Бътън се премества в тима на Бар Хонда, където е съотборник със световният шампион за 1996-та Жак Вилньов. Първият му сезон при Британският екип не е никак лесен, но въпреки това Дженсън успява да отбележи 17 пункта, отреждащи му 9-тата позиция в крайното класиране на шампионата, като Вилньов успява да отбележи едва 6,а в края на годината на негово място БАР наемат Такума Сато за съотборник на британеца. Втората му година в БАР определено е една от най - успешните му в спорта, като Дженсън записва 85 пункта, 3-то място в генералното класиране, както и 10 подиума, но нито един сред тях не е на най - високото стъпало, в същата година Бътън печели и първият си полпозишън на трасето Имола в Сан Марино. Година по - късно британецът и БАР Хонда не успяват да повторят успехите си от сезон по - рано, като дори заради нарушение на правилата от страна на екипа, Сато и Бътън биват дисквалифицирани от ГП на Сан Марино, а отбора е наказан да пропусне следващите два старта в Испания и Монако. Въпреки трудната първа половина на сезона, в която Бътън не записва и една точка, той успява да добави цели 37 към актива си, като във втората част на шампионата е неизменно в зоната на точките, качвайки се на два пъти на подиума в ГП на Германия и Белгия (3-ти места). 



През 2006-та БАР Хонда се трансформира в заводски екип на Хонда, а в първият сезон на изцяло японско управление на екипа идва и първата победа на британеца, записана в хаотичната ГП на Унгария, в която уменията на Бътън да кара при променливи условия блясват. Въпреки това колата в този сезон е далеч от челото, а няколко проблеми с техниката предават Бътън от това да се качи на подиума, като пример за това е ГП на Австралия, където метри преди финала двигателя на британеца изпушва и го сваля на едва 10-то място. Другите добри резултати за Бътън са в Бахрейн и Бразилия, където той успява да се качи на подиума, макар и на трето място. Тази година е най - силната за Бътън като пилот на Хонда, записвайки общо 56 точки и 6-та позиция в крайното класиране. Следващите две години са изключително тежки, а сбърканата кола на японците позволява на Дженс да запише едва 9 точки (6 през 2007-ма и 3 през 2008), но всичко е на път да се промени през 2009-та, като в края на сезон 2008 Хонда обявява оттеглянето си от спорта, като Рос Браун успява да купи отбора за 1 долар в началото на 2009-та. Въпреки това зимата е тежка за Бътън и Барикело, като новосформираният тим на Браун ГП успява да се включи към спорта едва в последната седмица на тестове, а дори в първата надпревара за годината е с почти изчистена кола и минимално спонсори по нея. 



Въпреки това Бътън показва фантастична форма, триумфирайки в шест от първите 7 надпревари за сезона, както и записвайки трета позиця в надпрерата в Китай. Силните му резултати обаче не се повтарят във втората част на шампионата, като липсата на финанси и голямо развитие на болида оставят Браун с едва още 2 успеха през 2009-та (ГП на Европа и Италия, дело на Барикело), а Бътън записва едва още 2 подиума (в Италия и Абу Даби), но въпреки това британеца триумфира с първата си и единствена титла, печелейки 11 пункта повече от Себастиан Фетел, докато Браун печелят шампионата при кострукторите, оставайки единственият отбор в историята на спорта със 100% актив, в края на годината Бътън обявява преминаването си в МакЛарън, като по този начин сформира изцяло британска пилотска двойка заедно с шампиона за 2008-ма година Люис Хамилтън.



Първата година на Дженсън в МакЛарън не е лесна, а британският му колега Люис Хамилтън е в по - добра форма, но въпреки това Бътън завършва годината с пето място, като шансовете му за титла остават живи до предпоследната надпревара, в сезон който ще се запомни като най - драматичния и успорван такъв в спорта, година в която до предпоследната ГП петима пилоти се боят за титлата. В крайна сметка Бътън успява да запише две победи, като отново брилиянтните му умения в каране на мокри условия се показват в ГП на Австралия, където британеца, макар и с доза късмет печели надпреварата, в едва втората си ГП за тима от Уокинг. Година по - късно Дженсън записва и един от най - силните си сезони, завършвайки годината втори, зад доминиращият шампион Себастиан Фетел, като печели 3 надпревари в ГП на Канада, Унгария и Япония, а в първите две се затвърждава като крал на променливите условия, особенно в Канада, където въпреки 5 питстопа и две наказания, успява да притисне и принуди Фетел да сгреши, в последната обиколка, а с това да грабне и незабравима победа, и може би една от най - силните в кариерата си, в най - дългото ГП в историята на спорта. Година по - късно и в последната година като съотборник на Хамилтън, Бътън успява да запише и последните си 3 успеха в кариерата си, както и засега последният такъв в историята на МакЛарън в ГП на Бразилия. Въпреки постоянството си и трите победи, Бътън завършва годината на пето място, зад Фетел, Алонсо, Райконен и съотборника си Хамилтън, който въпреки добрата си скорост става жертва на няколко доста болезнени отпадания.



През 2013-та концепцията на МакЛарън е тотално сбъркана, а това се поватря година по - късно, когато Бътън записва и последният подиум в кариерата си - ГП на Австралия с трето място. 2014-та е и последният сеон в който Бътън записва трициферно число точки, като година по - късно МакЛарън е задвижван от Хонда, както и през следващите два сезона, но успехите от 80-те не се повтарят в новата турбо ера на спорта, като най - силният резултат на британеца в този период е едва шесто място в ГП на САЩ (2015) и Австрия (2016). В края на 2016-та година Бътън обявява и оттеглянето си от спорта, но последната му ГП е тази по улиците на Монако година по - късно, където се удря с Паскал Верлайн и отпада от надпреварата, завършвайки кариерата си във Формула 1, макар и по безславен начин.



Въпреки края на участието си в спорта, Бътън ще бъде запомнен като един от най големите джентълмени на и извън пистата, както и като един от най - добрите пилоти при променливи и мокри условия.